OВАНЕС ТОРОСЯН
Какво промени театърът в теб?
Изкуството дойде в живота ми на време. 98-ма, тъкмо когато бях 5-ти клас и ме изгониха от арменското училище заради лошо поведение. В първите стъпки на пубертета бях решил, че ще ставам гангстер - както повечето от моето поколение и се засякох с театъра. И разбрах, че това е по-яката версия на бъдещия Ованес. Ако не беше майка ми да ме насочи навреме, сега или щях да съм престъпник. или най-малкото неграмотен схемаджия.
Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра?
При мен нещата се въртят в кръг. Първо исках да съм актьор. После исках да съм режисьор, после актьор, после режисьор, сега актьор, утре режисьор...
Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?
За тези седем години преминах през седем нива от играта, дано не я превъртя скоро, че ще ми стане скучно. Макар че босовете на края на всяко ниво са трудни за убиване и те държат тръпката от играта. Чувал съм, че има и други версии на играта, били по-разцъкани. За сега имам само Българската версия. Препоръчвам я. Малко е дървена версията, но в това ѝ е чарът.
АКО БЯХ...
Животно щях да съм... Тигър, защото съм хищник.
Растение щях да съм... Венерина мухоловка, защото дебна насекоми.
Сезон щях да съм... Зима, защото след зимата идва пролетта.
Миризма щях да съм... мирис на Въздух, защото не отделям никаква миризма.
Град щях да съм... София, защото раста, но не старея.
Дума щях да съм... Ованес.
Театрална пиеса щях да съм... „Дон Кихот“, защото и моята талпа хлопа също като Хота :)
