Какво промени театърът/изкуството в теб?
Предложи ми необичайно интригуващо място за легитимация, отприщване и лечение на лудостите ми.
Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра/изкуството?
От един момент нататък започнах да го приемам сериозно. Интересно ми е докъде може да доведе движението по ръба на съзнанието, между съзнаваното и несъзнаваното, подсъзнанието, безсъзнанието и всички производни, които са основни елементи, проблеми, свойства на подбудите за театър и търсенията в него, а и въобще основи на изкуството.
Разкажете накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?
Със сигурност не ми се случи да плувам с делфини в открито море и да бъда отгледан от тигри, за което малко съжалявам, но оставам с надеждата, че животът е пред мен.
АКО БЯХ…
Животно… щях да съм Орел, защото не ми се иска да съм заек, каквото всъщност бих бил.
Растение… щях да съм Баобаб, защото изглежда странно, но звучи достолепно.
Сезон… щях да съм Есен, защото това би бил един от малкото шансове на ноември да не е толкова потискащ.
Миризма/мирис… щях да съм ухание на малки пресни капки кръв, стичащи се от драскотини по кожата, възникнали при допир с ръбовете на влажни царевични листа в царевично поле след току-що отминал дъжд през септември, защото този лъх би бил несравнимо лек и свеж.
Град… щях да съм град в Монголия, защото съм потаен номад.
Дума... щях да съм „Ако“, защото често пребивавам в представите и непостижимостите си.
Театрална пиеса/роман... щях да съм „Майстора и Маргарита“, защото в тези редове е събрано всичко - свобода, тишина, любов, магия, болка - целият живот.
