Какво промени театърът/изкуството в теб?
Подлъга ме, че съм по-уравновесен човек, тъй като правя това, което обичам. Често си казвам: "Благодарна съм, че не направих компромис със себе си и се занимавам с единственото, което ме вълнува." После обаче идва момент, в който се питам правилно ли беше и балансът отива на кино...и на театър. Все пак, да се върна на въпроса: всичко ми дава и понякога си го взима обратно. И може би затова го обичам.
Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра/изкуството?
По-често се моля преди представление това, което ще се случи на сцената, да стигне до повече хора за повече от 10 минути след спектакъла.
Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?
Точно преди седем години стъпих за първи път на професионална сцена, трети курс, все още в НАТФИЗ, случи се "Нощна пеперуда" в Народен театър "Иван Вазов", с режисьор Явор Гърдев. След това "Хамлет" пак с него в същия театър, срещнах невероятни актьори, хора, от които се учех и попивах, но най-вече приятели. Някои от тях - изключително близки. След това "Самотни персонажи" на Васил Дуев в "Сфумато", после завърших и си казах "Те ти булка Спасовден", после "Зад канала", няколко много значими представления, велики колеги, два филма, един мини-сериал, пак страшни хора, с които работих, драми в любовта и въобще навсякъде и май вече пак съм в баланс? Или пък не?
АКО БЯХ…
Животно… щях да съм Пума, за да съм черна и да не се виждам в тъмното, да имам повече самочувствие, и да спя по дърветата.
Растение… щях да съм Момина сълза, защото е нежна и непретенциозна, а и от дете винаги съм казвала това цвете, когато някой ме попита за любимо.
Сезон… щях да съм Лято, защото съм шумна като него, тогава съм родена и мразя якета шапки и всичко подобно на тях.
Миризма/Мирис… щях да съм Изгоряла клечка кибрит, защото си казвам : "Ох, искам още малко да си я помириша."
Град… щях да съм Рим, защото е прекрасен, нищо, че е мръсен. Просто едното никога не изключва другото.
Дума… щях да съм Кинкалерия, защото хем е смешна дума, хем съдържа много, хем звучи като галерия.
Театрална пиеса/роман щях да съм "Призраци" на Ибсен, защото "Майко, подай ми слънцето, подай ми слънцето, майко" е велика реплика, а роман "Сто години самота", за да мога накрая като Урсула да стана малка като мравчица. Ама от любов, не от друго.
